Силата на негативното мислене  Първите стъпки по пътя към здравето

Силата на отрицателното мислене 

Първите стъпки по пътя към здравето са свързани с освобождението ни от предразсъдъците за потребния резултат от така наречен „ положително мислене “. Чет и брой нямат случаите, когато съм сядал до обезсърчените пациенти в палиативното поделение и съм изслушвал по какъв начин не могат да проумеят с какво са заслужили рак. Един от тях, мъж на към 60 години, ми сподели: „ Винаги съм мислил положително. Нито за момент не съм допускал песимистични мисли в главата си. Как стана по този начин, че заболях от рак? “

Като антидот на крайния оптимизъм нормално препоръчвах силата на отрицателното мислене. В закачлив подтекст, несъмнено. Всъщност имам вяра в силата на мисленето като цяло. Ако стартираме да мислим единствено положително, автоматизирано изключваме тези области от действителността, които ни атакуват като отрицателни. Точно това вършат множеството хора, които прегръщат концепцията за положително мислене. Но достоверното положително мислене включва всички аспекти на действителността. Само по този начин можем да сме уверени, че имаме сили да се надигнем пред цялата истина, без значение каква може да се окаже тя. Доктор Майкъл Кер акцентира, че натрапчивият оптимизъм е един от методите да озаптим паниките си, тъй като заобикаляме конфликта си с тях. Този вид положително мислене е механизъм, посредством който нараненото дете оцелява. Възрастният, който продължава да бъде уязвим, без да го осъзнава, трансформира отбранителния модел в житейски принцип.

Появата на дадени признаци или заболяване би трябвало да ни накара да се запитаме следните два въпроса: Какво ни споделя тази болест за предишното и сегашното? Какво ще ни помогне в бъдеще? Обичайната процедура е да се подчертава единствено върху втория въпрос, без да се търсят аргументите за болестта. Подобни „ положителни “ подходи изпълват рафтовете на книжарниците и непрекъснато излизат от устите на лекарите. За да се изцелим, е нужно да съберем смелостта да мислим и отрицателно. И тук не става дума за самосъжаленията и скептицизма, които пък се показват за натурализъм. Всъщност ни е належащо да преценим кое не действа обикновено. Къде няма баланс? Какво подценяваме? На какво тялото ни споделя „ не “ и „ стига толкоз “? Ако не си зададем тези въпроси, стресовете в нас, които разрушават салдото, ще си останат скрити. И даже още по-важно – избягването на тези питания единствено по себе си е стрес. Първо, „ позитивното мислене “ се основава на несъзнателното разбиране, че не сме задоволително мощни, с цел да се оправим с действителността. Допускането на този боязън да господства над нас предизвиква задържането на прочувственото развиване в детска възраст. Няма значение дали убеждението е умишлено или не, то е форма на стрес. Второ, неналичието на основна информация за нас като човеци, а също и за ситуацията ни по отношение на средата, в която живеем, е един от най-мощните източници на вътрешно напрежение, което задейства съответните реакции в ендокринната ос. Трето, стресът спада с повишението на самостоятелния и независим надзор.

Трудно бихме могли да бъдем независими, в случай че се оставим на произвола на бурното течение, което съставляват обществените връзки. Не по-малки компликации идват и от възприятията за виновност, безусловно да сме обвързани с някого, от устрема за триумфи, от страховете пред началниците, скуката и самотата. Причината е елементарна – автономност не е допустима, до момента в който нещо дефинира дейностите ни. Подобно на листото, подхвърляно от вятъра, подвластният човек бива следен от по-могъщи сили. Самостоятелната воля не се задейства даже когато той си мисли, че е „ избрал “ напрегнатия си метод на живот и счита, че заниманията му носят задоволство. Решенията, които взима, са пристегнати с невидими окови. А когато най-после се разсъни, поклаща глава и споделя съвсем като Пинокио: „ Колко малоумен съм бил, до момента в който бях кукла на конци. “

Джойс – университетската преподавателка с астмата – се усеща неудобно, когато споделя „ не “. Дробовете ѝ го изричат вместо нея. Нейното стеснение да отхвърля не е боязън от другите хора, а от празнотата, която усеща, в случай че не работи до лимита на силите си.

– Тази празнина си е напряко смут – признава тя. – Ужас, че в случай че не правя, каквото чакат от мен, все едно не живея.

Ако се довери на силата на отрицателното мислене, тя би могла да одобри своето страховито възприятие за празнина, което я мъчи. Така би схванала дали тази празнина в действителност е толкоз страшна и нужно ли е незабавно да се пробва да я запълва с положителни подвизи. Мишел, която на 33 години научава, че е с рак на гърдата, е привикнала да търси разтуха в остарелия си табиет да фантазира.

– Нормално е, че живеех в фиктивен свят – изяснява тя, до момента в който разказва нещастието си през детството. – Някак по-безопасно е. Измисляш си правила и детайлности, които те вършат предостатъчно спокоен и благополучен. Истинският свят е напълно друг.

В продължение на две години е правено изследване измежду пациентки с рак на гърдата, което демонстрира, че с най-неблагоприятни прогнози са тези, които имат податливост да живеят в илюзорни светове. Същото се отнася и за дамите, които избягвали да демонстрират отрицателни страсти. Според друго проучване на пациентки, при които ракът на гърдата се появил наново, вероятността за летален излаз в границите на една година е изключително огромна при тези, които не осъзнавали психологическия си стрес и били описвани от познатите си като „ много спокойни “.

Честият извод, че хората с по-жизнерадостни и необременени от проблеми мисли са по-податливи на болести, видимо опонира на хубавичко логичност. Битува съвсем всеобщото разбиране, че позитивните страсти безусловно са в основата на крепкото здраве. Макар да е правилно, че непресторената наслада и доволството оказват позитивно въздействие върху организма, „ позитивните “ настройки, които целят да прикрият психичния дискомфорт, намаляват устойчивостта на заболявания.

Ако едно дете непрекъснато получава спорни послания от околните си, това води до разстройства в развиването на мозъка му. Понижава се способността да се преценя средата, в това число да се разпознава потребното от нездравословното. Наранените по този метод хора, са по-склонни да взимат решения, които им носят още повече стрес. Колкото повече потискат паниките си с „ положителни мисли “, отричане на действителността или фантазиране, толкоз по-дълго стресът работи в тях и нанася провали. Ако човек не умее да усеща горещината и да я взима поради, има огромна възможност да изгори.

Неизбежно е, че отрицателното мислене от най-откровения вид ще ни изправи пред мъчителните тематики и споровете, които сме отбягвали до момента. Няма по какъв начин да бъде иначе. Непреодолимият блян на детето да заобикаля болката и заплахите е в основата на личностни характерности или поведенчески модели, които по-късно, към този момент като възрастен, го подготвят към заболявания. 

Набирането на храброст да мислим отрицателно ще ни разреши да се забележим такива, каквито сме. Наблюдава се удивително подобие в поведенческите модели на пациентите с разнообразни болести, упоменати дотук. Те потискат гнева си, отхвърлят да са уязвими и имат блян към свръхнезависимост. Никой не избира да бъде с такива характерности предумишлено и не ги демонстрира умишлено. Негативното мислене ни оказва помощ да разберем какви са били същинските условия в живота ни и по какъв начин са се оформили усещанията ни за заобикалящата ни среда. Емоционално изтощителните взаимоотношения с роднините се сочат като рисков фактор за съвсем всяка категория от по-сериозните заболявания – от дегенеративните неврологични болести до автоимунните.

Силата на отрицателното мислене води и до осъзнаване на пресилената ни устойчивост. Упорито сме си наложили облик на твърди и дейни, с който прикриваме нашата уязвимост – относителната уязвимост на всяко дете. Няма нищо срамно в това да си нежен и внимателен. Човек може да е мощен и въпреки всичко да се нуждае от помощ. Може да е овладял до съвършенство някои аспекти на живота, само че да е изцяло комплициран от други. Ако се научим да мислим отрицателно, ще престанем да подценяваме персоналните си страсти и потребности. В интервютата за тази книга събеседниците ми прибягваха до честата приложимост на думи и изречения като „ единствено мъничко “, „ може би “, „ не изключително “. 

Живея ли живота си както ми се желае или пребивавам по този начин, че да давам отговор на непознатите упования? Колко от нещата, в които съм вярвал и съм правил, са фактически за мен, а не за поддържането на облика, основан с убеждението, че е необходим, с цел да се одобрявам на родителите ми?

С отрицателното мислене можем да търсим храбро нещата в нас, които ни пречат или не работят оптимално. От многочислените изследвания стана ясно, че склонните към натрапчиво положително мислене по-често развиват всякакви болести и са с по-малки шансове за оцеляване. Автентичното положително мислене е друго – то ни оказва помощ да преодолеем страха и да забележим цялата истина, без значение каква е тя.

От: „ Когато тялото споделя „ Не “. Цената на скрития стрес “, Габор Мате, изд. ЛИК 
Снимка: goodreads.com